През 1998 г. България се обърна към Глобалния фонд за околна среда (GEF) за помощ при подготовката на Национален план за опазване на биоразнообразието като инструмент за изпълнение на Стратегията за опазване на биологичното разнообразие. Този проект, ръководен от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) проект прилага интерактивен и интензивен процес на консултации и дискусии между правителството и заинтересованите страни относно приоритетните дейности за прилагане на Националния план за опазване на биологичното разнообразие.
Националният план препоръча три области, нуждаещи се от оценка, която да бъде направена преди разработването на политика и предприемане на по-нататъшни действия. Едната от тях беше определяне необходимостта от изграждане на възможности за прилагане на природозащитното образование в българското общообразователно училище. От 1998 г. образователната система в България е в процес на реформа, която се осъществява благодарение на получен кредит от Световната банка. В тази връзка българското правителство възложи проучване чрез ПРООН как природозащитното образование може да допринесе за образователната реформа. Сключен беше договор между ПРООН и Фондация „ТАЙМ“, където се посочваше необходимостта от участие на експерт от Великобритания, който да следи , че проучването ще представи не само вижданията на страната за създаването на капацитет по природозащитно образование, но в тези виждания да бъде заложен смисъл в по-широк европейски и глобален контекст. Проучването беше направено от Фондация „ТАЙМ“ и варненската организация Център’21 с помощта на Джеймс Хиндсън – експерт от “Съвет за теренни проучвания” (Field Studies Council), Великобритания.
Фондация „ТАЙМ“ направи проучване на наличната документация за образователната система, след което беше направен SWOT анализ, базиращ се на мнението на 48 представителя на заинтересованите страни. Интервюираните бяха подбрани така, че да представят гледните точки на различни заинтересовани страни и техния експертен опит и знания в областта на природозащитното образование.
Резултатите от анализа бяха следните:
Силни и слаби страни
Силните страни са свързани с дългогодишната традиция на образование в областта на природознанието в България. В резултат на това има голям брой компетентни хора по опазване на природата на всички образователни нива, включително университетите, институтите за квалификация на учители, училищата и НПО както и в политическите среди. Опазването на природата и свързаните с това проблеми са ясно представени в националния учебен план както в образователните стандарти, така и в образователните програми. В България съществуват възможности за професионално развитие на природозащитното образование – има два Департамента за информация и усъвършенстване на учители, които осигуряват широка гама от курсове, фокусирани върху различни аспекти на околната среда и природозащитното образование и са институционална основа за бъдещо развитие.
Другите силни страни са свързани с нарастващия брой материали и ресурси, нарастващият брой активни НПО в съществуващата система за извънучилищни и извънкласни дейности, предлагани на учениците. Друг много важен фактор за въвеждането на природозащитно образование е сравнително стабилната и целенасочена учителска професия, която е заинтересована.
Установените слаби страни са свързани с липсата на разбиране на необходимостта от природозащитното образование, липсата на подкрепа от страна на Министерство на образованието и науката (МОН), недостатъчният брой учители, квалифицирани в това направление, структурата и подхода към учебните планове. Друга слабост са недостатъчните ресурси, трудностите за достъп до информация и подкрепа, липсата на целенасочено финансиране и заинтересованост от прилагане на природозащитното образование от страна на официалните власти в образователната система и на законодателите.
Възможности и препятствия
Има твърде много възможности за въвеждане на природозащитно образование в България: нарастващата независимост на училищата, интересът на МОСВ по отношение на обучението по въпросите на околната среда и опазването на природата и интересът на учителите и обучаемите да ги развиват, новият учебен план и начинът на неговото разработване и прилагане, свободният пазар на учебни помагала, автономията на висшите училища и реформата в образователната системата. Решителни за процеса на въвеждане на образование по околна среда в България са възможностите за финансиране от български и чуждестранни донори.
От друга страна, трудностите са свързани с текущата реформа в образованието и нарастващата самостоятелност на училищата. Липсата на интерес от страна на МОН както и реформата в системата за квалификация на педагогическите кадри може също да се определят като пречки. Друга възможна трудност е свободният пазар на учебни помагала и консерватизмът на университетската система.
Препоръки
Докладът прави следните четиринадесет ключови препоръки, основаващи се на резултатите от проучването и проведения SWOT анализ. За всяка от препоръките е предложен и разпис във времето:
* Да се стартира правилният процес;
* Включване на природозащитното образование в процеса на реформа;
* Разработване на стратегия;
* Разработване на насоки за въвеждането на природозащитното образование;
* Създаване на кадрови потенциал, обучен да прилага природозащитното образование;
* Разработване на специфична задължително избираема подготовка (ЗИП) и рамка за свободно избираема подготовка (СИП) за природозащитно образование;
* Създаване на мрежа от пилотни и демонстрационни училища;
* Професионално развитие на отговорните за вземането на решения лица;
* Съз даване на мрежа от съветници във всеки регион, които могат да подпомагат природозащитното образование;
* Разработване на учебници и помагала;
* Модул за обучение на учители по природозащитно образование;
* Разработване на учебна програма за квалификация на учители;
* Създаване на Национален образователен център по околна среда;
* Създаване на специализиран фонд за образование по околна среда.
сфера на дейност: Изследователска дейност в областта на околната среда
начало: Април 2001 г
екип: Велеслава Абаджиева – координатор на проекта
Петя Иванова – „Център 21“, Варна
Доц. Лили Владова – ДИУУ
Гергана Генчева – технически асистент
донори: Програмата за развитие на ООН
