Преди четири години, когато стартира проект COALESCCE, , финасиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА и съ-финансиран от МРРБ, се заговори за възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници от обособени местни общности – „енергия от хората и за хората“. Партньори в проекта са Великобритания, Германия, Испания, Италия, Унгария, Румъния и България.
Тогава темата звучеше много екзотично за българските условия. Срещите със заинтересованите страни като общини, държавни институции и експерти в областта на енергетиката показаха, че не е познат механизъм, даващ възможност за производство на енергия от възобновяеми източници от енергийни общности, както и ползите за икономиката, опазване на околната среда, създаване на заетост и подобряване на жизнения стандарт в отделните райони на страната.
Борбата с климатичните промени и появата на COVID – 19 наложиха с още по-голяма сила връщането на темата за енергийните общности в дневния ред на обществото. За справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда в края на 2019 година се появи Европейски зелен пакт. Това е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси.
Трансформацията на ЕС с цел осигуряване на устойчиво бъдеще включва 4 основни елемента, като единият от тях е снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия, виж т.2.1.2 от Европейски зелен пакт (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1588580774040&uri=CELEX:52019DC0640). Част от този процес отрежда на гражданите на европейските страни ролята на активни участници. Производството на енергия от граждани и общности в Европа има огромен потенциал. Анализите и практиките, демонстрирани по време на изпълнението на проект COALESCCE от партньорите във Великобритания и Германия показват, че половината от гражданите на ЕС, включително местни общности, училища и болници могат да произвеждат сами възобновяема енергия до 2050 г., задоволявайки 45% от енергийните си нужди.
Макар България да разполага с потенциал за сформирането на подобни общности, все още на територията на нашата страна няма реализиран нито един подобен енергиен проект.
За да се случи навреме енергийната трансформация към 100% възобновяема енергия с участието на гражданите и в България, ЕС очакваше към края на 2020 преработен Национален план за климата и енергията със заложени повишени цели за намаляване на въглеродните емисии и транспониране на Директивата за възобновяема енергия (RED II) за България до 30 юни 2021 г. Големи са надеждите този акт да даде начален тласък на подобни публично-частни проекти, но остава неясно дали местните общности и власти са достатъчно запознати с предстоящите възможности.
COVID – 19 наложи появата и на още един стратегически план на ниво ЕС – Механизъм за възстановяване и устойчивост след коронавируса с общ размер на безвъзмездни средства – 310 милиарда евро и допълнителни 250 милиарда евро под формата на заеми. За да получи достъп до механизма, България е представила Национален план за възстановяване и устойчивост, в които се определят програмите им за реформи и инвестиции за следващите четири години, тоест до 2024 г. В тези планове трябва да са включени както реформите, така и публичните инвестиционни проекти, като част от един съгласуван пакет.
Важно е да се знае, че в механизма на ЕС са включени четири приоритета, като единият от тях е Възобновяема енергия. Този приоритет цели да гарантира участие на гражданите в енергийната система, като производители на енергия (за електричество, отопление, охлаждане, съхранение и транспорт) за собствени нужди, чрез благоприятна промяна в законодателството, достъпни финансови инструменти, информационна кампания и ангажиране на всички заинтересовани страни в процеса.
Преходът към социално справедливо производство на енергия означава да поставим възобновяемата енергия в ръцете на общностите и хората. Така ще си възвърнем властта от индустрията за производство на енергия от изкопаеми горива, която разполага с почти неограничени ресурси за натиск и съпротива. През изминалите години тя успешно забавя, а на места и блокира, трансформацията на енергийната система, застрашаваща финансовите ѝ интереси, за сметка на здравето на хората и бъдещето на планетата.
Фактор, отварящ прозорец за успех на производство на енергия от енергийните общности, е непрекъснатото развитие на конкретно законодателство и нормативна уредба, които да стимулират производството на енергия за собствени нужди.
Както е записано в европейската директива относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, потребителите следва да могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електроенергия. Трябва да е гарантирано участието им на всички пазари за електроенергия, като предоставят гъвкавост за системата, например, чрез съхранение на енергия в електрически превозни средства, чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност.
Фондация „Евро-перспективи”
Февруари 2021 г.
